Размишление.  
Когато, нейде свършва любовта, оставаш ти с със свойта самота.    
 А, там, където започва любовта, горят в плам две влюбени сърца. И като две звезди  или  като две слънца,    изгряват в незалязваща любов.

 Пак раздяла?     
Мъката дълбае моето сърце.  
Скръбта, чертае бръчки по моето лице!   

 Влюбено сърце.   
  Любов, любов, трептиш в мен, любов, любов на теб съм в плен! Любов любов огнена страст се крие  между двама нас. 
  Любов, любов, аз заради теб бих станал даже Бога Феб, бих дал аз всичко на света,  за да грее любовта.

 Раздяла   
Mоята любов потъна в мрака в сянката на орис зла. Моето сърце, тъй дълго плака! После падна тежката мъгла на жестока безнадеждност, нямам веч любов, нямам вече твоята нежност. А, аз за теб на всичко бях готов!
1968 г

 Зимна идилия.
Нощ. Снегът навън вали. Пада на парцали. Лицето ти гали. 
Ати? Обичаш ме, нали.? 

 Лятна зора
Сам съм в гората, сякаш чувам тишината. 
Ето, взе да се зазорява и слънцето с лъчи бели облаци огрява. 

 Приятели, продължавам с моята ученическа поезия от преди 50 години.Светли дни. 
Първо море
Застанах замечтан на твоя бряг, гледайки вълните в своя бяг. 

 Здравейте, приятели от Блог бг, това е първият ми пост.Надявам се моите постове да са интересни за вас.
В поредица от постове,ще ви споделя моята ученическа поезия от преди повече от 50 години.
Благодаря ви.