Пак раздяла?     


Мъката дълбае моето сърце.  
Скръбта, чертае бръчки по моето лице!   
Стиховете пиша, за да те забравя,  любовта си тъжна в мъка да удавя. Сега, утеха е виното, синьото мастило и перото.



  Мастилото ще избледнее, но твоят лик незабравим в сърцето ми ще тлее!   
Това е всичко. И, моля те, прекрасна, не ме забравяй ти, помни, ще осветяваш като слънце мойте мрачни дни!  


1969 г.