Здравейте, приятели от Блог бг, това е първият ми пост.Надявам се моите постове да са интересни за вас.
В поредица от постове,ще ви споделя моята ученическа поезия от преди повече от 50 години.
Благодаря ви.
Ще се радвам да споделяте и коментирате. Хубави дни на всички. 

Първи трепет

Малко момиче,разбери ме ти, обичам те сладко  аз, както преди.
Обичам те искрено с цяла душа, но какво да правя,какво да реша?

Дали да ти кажа,дали да ти призная, че истински те обичам и аз сам не зная.
Ти може би сама си, забравена,нещастна. Приеми ме, тогава,моя любов прекрасна,защото те обичам,защото горя. И само с тебе щастлив съм сега.
Влад
юни 1966 год.

Добре дошъл, Влад!
Мили стихчета - като от лексикон:)))
Ще се радвам да споделиш и творчество от по-ново време (или пък пребиваването тук да те вдъхнови за такова):)
Успех!