Приятели, продължавам с моята ученическа поезия от преди 50 години.Светли дни. 


Първо море

Застанах замечтан на твоя бряг, гледайки вълните в своя бяг. 
Те шумяха сякаш пееха в хор, а над тях в небесния Простор, чайките летяха като слънчеви лъчи. 
Ах, море, с небето, вие сте сините очи на тоз лазурен бряг, от който денем, нощем, сякаш музика звучи. 
Тя се носи навред в простора,за да няма самота и да се обичат всички хора. 
Август 1967
Влад